Кандидатстване в университет

Пред учениците стоят три важни и трудни задачи: избор на специалност, избор на университет и кандидатстване в университет.

Избор на специалност

Кандидатстване в университет е всъщност последната стъпка от дълъг процес, който за много (но не всички) ученици се налага да започне с избор на специалност.

Този избор е лесен за малцина. Някои са имали късмета да наблюдават отблизо работата на някой възрастен, да я опознаят добре и да са убедени, че е точно това, което мечтаят да вършат през целия си живот и с което биха се справили. Някои от тях са направили трезва и зряла преценка, а други не. Има и такива, които просто харесват как звучи наименованието на определена професия, за която всъщност не знаят нищо. Други пък са чули единствено това, че се печелят много пари.

Много от учениците, обаче, са изпълнени със съмнения и притеснени от факта, че трябва да вземат твърде важно решение, за което не се чувстват готови. В някои семейства се поражда напрежение между родители и деца. Първите търсят поводи да разговарят по темата, а вторите я избягват. Понякога се оказва невъзможно в семейството да се говори спокойно за това, а времето тече.

Изтича времето, в което учениците могат да се подготвят за кандидат-студентски изпити, понеже все още не знаят на какви изпити е нужно да се явят. Изтича времето, в което могат да свършат и други неща, които да ги представят като привлекателни кандидати пред добрите чуждестранни университети.

Една от важните задачи на Cooledge програмата е да помогне на учениците да направят най-подходящия избор на този етап като научат повече за различни професионални и академични области, за разликите между специалности, които на пръв поглед изглеждат еднакви, като се вгледат в своите силни и слаби страни, предпочитания и пр.

 

Избор на университет

Успешното кандидатстване в университет зависи много от това дали ученикът е направил подходящ за себе си избор. За някои ученици изборът се свежда основно до това дали да останат да учат в България или да заминат за чужбина, но в действителност ситуацията им е много по-сложна отколкото осъзнават – особено ако кандидатстват в чуждестранен университет.

Университетите могат да се различават доста – някои предпочитат по-теоретичен и по-академичен подход, а други по-практичен. В зависимост от това дали учат в Европа или в САЩ, в малък или в голям университет, в частен или държавен, студентите могат да прекарат годините си в университета по твърде различен начин и да научат твърде различни неща. А университетите могат да се различават по още начини, които повечето български ученици дори не могат да си представят.

Нищо от тези неща не може да се научи от списъците с класации на университети. За да се направи добър избор е нужно време, но преди това кандидатите трябва да познават себе си и да знаят какво могат и не могат да им предложат университетите. Преди да започнат да избират, те трябва да знаят какво всъщност търсят. Причините са две. За първата лесно могат да се досетят: по-добре е да знаят къде отиват за да не се разочароват и да се окажат, че са похарчили напразно пари и са изгубили време. Втората: ако не изберат наистина подходящо място, вероятността да не бъдат приети е голяма.

 

Кандидатстване в университет

 Българските университети приемат по ясна и прозрачна процедура – учениците се класират на базата на оценки – от дипломи, матури, кандидат-студентски изпитите. Има специалности, за които няма много кандидати и приемът с ниски оценки е лесен. В престижните чуждестранни университети, обаче, няма шанс да бъдат приети кандидати, които не отговарят на академичните стандарти на университета. Някои университети дори предпочитат да не запълнят свободните места отколкото да снижат изискванията си.

Някои чуждестранни университети обявяват ясни критерии какви са минималните изисквания за оценки по определени предмети, резултати от изпити и пр. Те не приемат кандидати с по-ниски от обявените оценки, дори и ако разликата е в една стотна или една точка.

Към измеримите критерии за прием, престижните университети добавят и критерии, които не могат да бъдат изразени в цифри, а в повечето случаи не биват оповестявани. Субективните преценки на членовете на приемните комисии играят важна роля. И все пак, това не означава, че процесът е изцяло неразбираем и неуправляем от страна на кандидатите. Все повече от тях са добре информирани, благодарение на това, че са успели да намерят полезни материали и са прочели доста по въпроса. Все повече кандидати разчитат на професионалната помощ на образователни съветници, които им помагат не само да се ориентират в процеса, но и да подготвят кандидатурите си по най-добрия възможен за тях начин.

Много от европейските университети изискват мотивационно писмо и препоръка от учител, но други изискват и интервю. За някои специалности е необходимо портфолио. Престижните американски университети изискват не само повече на брой изпити, но и много повече неща, които трябва да бъдат написани от учениците, както и повече препоръки. За някои ученици кандидатстването се превръща в работа на пълен работен ден.

Разбира се, има и чуждестранни университети, в които се влиза лесно, както и такива, които се завършват лесно. При тях единственото препятствие е изпитът по английски език. След завършването на такъв университет, обаче, най-често е невъзможно да бъдеш приет в добра магистърска програма или да започнеш работа, каквато преди кандидатстването си мислел, че е възможно.

И все пак, за различните ученици са подходящи различни университети и програми; важното е всеки да успее да направи най-подходящия избор и да успее да подготви кандидатурата си достатъчно добре за да бъде приет.

Важно е да се знае, че ако ученикът иска да бъде студент в чуждестранен университет веднага след като завърши гимназия, в повечето случаи той трябва да кандидатства преди да завърши 12 клас, най-често още по време на първия учебен срок. Някои университети изискват по това време да е държал нужните изпити, а други дават възможност да положи изпитите след като е изпратил формулярите за кандидатстване и препоръките от учители. Тези неща трябва да се имат предвид, особено ако ученикът има нужда от повече време за да се подготви.

Ако ученикът има сериозни амбиции да кандидатства в университети, в които има сериозна конкуренция от целия свят, оптимално е да започне подготовката си в 10 клас. Някои ученици успяват да се подготвят и по-бързо, но това е възможно ако наистина са учили сериозно до момента, в който започнат целенасочено да се готвят за изпити и кандидатстване.

Случаите са различни и е важно да се направи добра преценка на нивото на ученика и на времето, с което разполага. Някои ученици дори избират  да кандидатстват по-късно ако не са готови, но държат да бъдат приети в добри университети.

 

Cooledge програмата помага на учениците да направят добър избор на специалност и университет, какво и се ориентират в процедурите за кандидатстване и да подготвят конкурентни кандидатури.