Деница Димитрова

Научих за класа на Лидия съвсем случайно- раздаваха брошури в гимназията. Родителите ми от доста време обсъждаха да ме запишат на уроци по английски, но не бяха решили точно къде. Бяха научили, че някои от преподавателите в гимназията дават и частни уроци – звучеше ми скучно. Така че решението да се запиша в класа на Лидия си беше изцяло мое.

Една от ежеседмичните „домашни работи“ беше да развием отговори по три въпроса, които ни интересуват в писмен вид. Лидия ги проверяваше и вместо оценка ни насочваше към материали с допълнителна информация по темата или ни подсказваше за определена част от изложението на отговорите ни, които сме пропуснали да развием. Това се превърна в интерактивно занимание, което винаги си вървеше паралелно със занятията по английски, и писмените дискусии по определени теми често продължаваха със страници и страници. Отговорите на Лидия ме изненадваха всеки път – в една от рецензиите си Лидия беше прикачила (с телбод!) визитна картичка на някого, който би могъл да ме посъветва допълнително по темата, която ме интересуваше – ами това никога нямаше да се случи в училище…

Чувствах, че за първи път някой извън вкъщи се интересува от мнението и интересите ми. Ако определена наука („предмет“ в училище) ми беше безинтересна, Лидия винаги намираше начин да ми я покаже от нов ъгъл – даваше ми възможност да я преосмисля и да взема малко по-осъзнато и информирано решение за това дали ми допада или не. До ден днешен си спомням един докуметален филм за квантова физика, който гледахме и обсъждахме по време на клас, и който напълно промени възгледите ми за науката. И което е по-важно – промени ми възгледите за нашата образователна система и колко много ни ограничава като не ни насърчава да проучваме теми, които ги няма в учебниците.

Тези дискусии толкова ме вълнуваха, че винаги се стремях граматиката ми да е безпогрешна за да „не се губи много време в празни приказки за граматика“ – години по-късно осъзнах стратегията на Лидия и колко успешна беше.

Друга стратегия на Лидия, която също проработи беше, че когато дойде време за кандидатстване в университет и не бях решила какво искам да следвам, Лидия ми каза просто „да си погледна в тетрадката“. Всички въпроси, които бях задала, отговорила и обсъдила с Лидия бяха на теми в сферата на социологията, социалната политика и философията. Завърших бакалавър Политически науки и магистър Криминология и Криминалистика и работя в сфера Престъпления срещу околната среда – на Лидия май добре й се получи!!

 

B. A. International Relations and Political Science, University of Birmingham

LL.M. Forensics, Criminology and Law, Maastricht University