Румен Рачев

Roosevelt Academy (UCR): Liberal Arts and Science (Bachelor in Liberal arts, majoring in humanities and social science) 

Utrecht University: Media and Performance Studies (Research Master in Media and Performance Studies)

Auckland University of Technology (AUT): Art and Design (PhD in Digital Design, practice-led research)

Лидия Стайкова: Лайф Ментор, Англо-коуч, Всеотдаен събеседник

Годината бе 2007. Майка ми препоръча да запиша курсове по английски при Лидия Стайкова, тъй като исках да се подготвя за матурата по английски език, в България. Очаквах първоначално обичайните уроци по граматика, устни упражнения, и обичайните практики, който се използват при развиване на нов език. Не бях подготвен за това което предстои, но нямаше как също да бъда подготвен, ако не бях преминал през лайф школата на Лидия.

По времето когато започнах курсовете по английски при Лидия, останалите ученици от групата се подготвиха за SAT изпити (тест нужен ако се кандидатства в чужбина, особено в Щатите). Въпреки че първоначално нямах намерение да уча навън, и исках само да се съсредоточа да си подобря нивото за матурата по английски, упраженията за SAT с останалите ученици (от езиковата и математическата гимназия) оказаха голямо влияние върху мен. Тъй като SAT е на много на по-високо ниво от матурата и се изисква много по-интензивна и усърдна подготовка в различни области (трябва да се аргументира добре всеки аспект на всяка тема), моето ниво на английски и моите амбиции определено се повишиха.

След близо месец работа с Лидия, тя ме попита защо не бих искал да кандидатствам в чужбина; какво ме спира. Досега никой не ме питал този въпрос, даже и перспективата да уча навън не виждах като опция. Не толкова от финансовата страна, а че не се чувствах подготвен и готов за такава стъпка. Мислех, че това е начинание за ‘другите’, от по-елитни училища, чиито амбиции определено бяха по-големи от моите по онова време. Говорейки с Лидия и чрез нейните уроци и упражнения с останалите ученици, придобих по-добра перспектива за моите възможности, и най-вече придобих нужното самочувствие и кураж, че ученето ‘навън’, не е само за елитни студенти и че аз мога да се справя, даже по-добре от други кандидати. Към втория месец се присъединих напълно към останалите ученици за да се подготвям за SAT, все още незнаещ къде това ще ме отведе. Освен устните и писмените упражнения по SAT, Лидия препоръчваше да се чете английска литература, която се обсъждаше след това между останалите ученици в групата. Чрез голямата английска библиотека на Лидия за пръв път започнах да чета сериозна английска литература, която определено не бих подхванал преди. Това не само разви уменията ми по четене на английски, но също така мисленето в по-друга насока, по-аналитично и задълбочено, към разнообразие от житейски и философски проблеми.

Чрез друг ученик на Лидия, който вече учеше в Нидерландия, ми беше препоръчано, че може би ще е добре за мен да изучавам либерални изкуства и науки. След успешно издържан TOEFL (Internet based) тест, по който преди това бяха проведени доста упражнения с Лидия, през 2009 започнах моята бакалавърска програма в Roosevelt Academy (сега University College Roosevelt), заедно с още двама студента на Лидия, също от Хасково.

Все още не се чувствах подготвен достатъчно, но реших че трябва да се премине през бакалавъра, за да установя лично какво Лидия имаше предвид, че обучението ‘не е за всеки’. Определено курсовете на Лидия ме подготвиха до нивото, на което мога да разчитам на уменията си. Да пиша, разсъждавам, анализирам, не само в контекста на английски, но общо казано, да придобия друга представа как други хора виждат социалната си среда и възможностите в света. Бе труден период за мен, но се справих, поддържайки все още контакт с Лидия, тъй като нейният житейски и професионален опит преминават границите на нейната класна стая. Влагайки много лично време и усърдие, Лидия дава винаги личен пример, че и други опции са налични в този живот, и трябва да се направи нещо по въпроса, ако искаш да развиеш умението да задаваш критични въпроси. От писмените упражнения на Лидия, като ‘Какво би направил с 1 милион? Какво би правил в свободното си време, каква би била целта ти?, не само развих умението си да пиша на английски, но също доста се  задълбочих в това да се замисля какво искам да постигна. Какви цели бих искал да си наложа и какво си струва да се направи за тях. След работат по текстове и тестове, в нейната стая се провеждаха задълбочени разговори на английски, в които всеки ученик допринасяше с нещо.

Годината е 2018. Завърших бакалавър и магистър (общо 5 години, в два различни университета) в Нидерландия. Бе голямо постижение за мен и не забравях да благодаря лично на Лидия, след всяко едно завършване. След магистърската ми степен, медия и изкуства, реших да продължа към докторска степен. В края на 2016 бях приет, и през 2017 започнах своята докторска работа в Нова Зеландия, в областта на изкуства и дизайн. Поглеждайки назад, към далечната вече 2007 година, преди да се срещна с Лидия, не бих казал че се виждам как бих могъл да уча някъде в чужбина. Нямах мотивацията, нямах перспективата, нямах уменията да градя към нещо повече, от това което околната среда предлагаше. Уроците на Лидия бяха определено огромен ключ към сфери на живота, които аз не бих прекрачил сам, ако не бях насърчаван и подкрепян до такава степен.

Лидия ми помогна както със мотивационното ми писмо за бакалавъра ми, така и с по-нататъшни наставления, които изиграха важна роля в живота ми. В момента не бих си представил различен сценарий, от този който е. От мисленето ми само за матурата по английски в България, през уроците и насърчаването на Лидия и кандидатстването в Нидерландия, до решението ми че Европа е тясна вече за мен и преместването на отдалечен континент. Имаше момент, в който един от моите супервайзъри ме попита: защо въобще искаш да правиш докторантура? Отговорът е същият, когато за пръв път мислех да запиша бакалавър в Нидерландия: мотивация и амбиция. Всичко останало се подрежда, с голямо лично усилие и подкрепа от останалите около теб. Когато завърша докторската си степен през 2020/2021, отново ще пиша на Лидия да благодаря за нейната помощ през годините. Моята цел е не само да покажа отлични академични постижения (публикации на статии, писане на книги, лекции в престижни университети), но също така да развия критични умения, за да мога да разсъждавам и действам, по начин който съответства на визията ми за това кой съм аз.