Как изпитването може да подобри ученето

(време за четене: 6 минути)

Изследванията по тази тема са на повече от сто години

Повече от сто години изследвания (от 1909г. насам) показват, че изпитването може да доведе до по-добро запаметяване на факти и по-задълбочено разбиране отколкото образование без изпити. Изследователите казват, че изпитването е много по-ефективно от препрочитането, а някои от тях твърдят, че е дори по-добро от популярните “мисловни карти” (mind mapping).

Един показателен експеримент

Експериментът се провежда с ученици от 6, 7 и 8 клас. На две групи ученици новият материал се представя само веднъж. След това едната група преговаря материала с учител три пъти, а другата група я изпитват на този материал три пъти. 8 месеца по-късно всички ученици биват изпитани на същия материал. Преговарящата група получава средна оценка 4+, докато изпитваната група получава средна оценка 6-.

Защо е толкова трудно да повярваме на горните твърдения

Всичко това звучи много странно днес, във времена, в които учениците подлагани на  толкова много изпити (например в САЩ) се представят много по-зле от ученици от Финландия и Сингапур, където не се провеждат толкова много изпити. Много хора днес считат, че училищата са се превърнали във фабрики за подготовка за изпити, където истинското, изпълнено със смисъл учене е невъзможно. Освен това, всички знаем, че изпитите с големи залози (матури, кандидат-студентски изпити) пораждат висока тревожност у ученици и учители.

Не става въпрос за оценяване

Тази публикация, обаче, не е за изпитването като инструмент за оценяване, а за изпитването като инструмент за учене. Двата начина на употреба на изпитването водят до съвсем различни резултати.  

Какво подобрява изпитването с учебна цел

Изследователите казват, че изпитването с учебна цел подобрява запазването в дългосрочната памет, дори и на материал, който не е бил тестван директно. Не става въпрос само за запаметяване на отделни факти, а за подобряване на задълбоченото учене (т.е. извеждането на заключения, откриването на връзки, прилагането на знания в различни контексти, включително непознати). Учениците, които биват изпитвани с учебна цел се справят по-добре дори и по предмети, по които не биват изпитвани с такава цел, тъй като изпитването с учебна цел подобрява общите им умения да се саморегулират. Не на последно място, изпитването помага на учениците да открият какво не са успели да научат.

Как работи

Всеки път когато си припомним нещо, паметта ни се променя, това нещо се запаметява по-добре и ни е по-лесно да си го спомним.

Нашата памет е селективна (не можем и не успяваме да запомним всичко). Тя подбира определени неща, които смята за полезни. Ако често имаме причини да си припомняме нещо, паметта ни го възприема като важно и го запазва, като счита, че в бъдеще ще ни потрябва.

Ето и невронният механизъм на изпитването с учебна цел: в сравнение с обикновеното препрочитане, опитите да извикаме нещо от паметта си предизвиква по-силна активност в онези части на мозъка, които са свързани със затвърждаването на спомените и улесняването на припомнянето им. Колкото по-активни са тези мозъчни зони по време на първоначалните опити да научим нещо, толкова по-лесно ще си го спомняме след седмици или дори месеци по-късно.

Припомнянето на информация е много по-мощно образователно събитие отколкото самото поставяне на нещо в паметта. Припомнянето представлява самият процес, благодарение на който спомените се запазват.

Освен това, когато се опитваме да си припомним нещо, ние активираме много други свързани с него неща, и така запомняме и ТЯХ много по-добре.

Не всички видове изпитване с учебна цел са еднакво добри

Изследванията показват, че всички видове изпитване с учебна цел подпомагат ученето, но изглежда, че някои видове са много по-полезни от други.

Да се опитваш да извикаш нещо от паметта си (да отговаряш на отворени въпроси) е много по-полезно отколкото да се опиташ да разпознаеш правилния отговор (тестове, в които избираш измежду няколко готови отговора). Задачи, които изискват аргументиране са сред най-ценните.

Има задълбочени и незадълбочени задачи и въпроси, и е съвсем естествено повърхностните въпроси да водят до повърхностни знания. Учените дори са създали инструменти за измерване на задълбочеността и сериозността на учебни материали, работа в клас, тестове и пр.

Какво измерват тестовете е важно, тъй като то определя какво и как ще бъде преподавано. Знаем, че твърде много учители не правят нищо друго освен да подготвят учениците си за конкретни изпити. Дори и когато учениците се подготвят сами за изпити, те предпочитат да се упражняват в изпитните формати, на които им предстои да се явяват и поради тази причина някои от тях научават много малко, тъй като някои формати са доста повърхностни. Понякога е много по-добре някои тестови формати да НЕ се използват с учебна цел, тъй като от тях може да се научи твърде малко. Единствената причина, поради която учениците трябва да направят по няколко упражнения с тях е за да опознаят самите формати.

Как изпитването може да се използва с учебна цел

Би било добре изпитването с учебна цел да се практикува и в училище, и у дома. А изпитването може да бъде и самоизпитване.

Учениците трябва да се научат да си водят записки по такъв начин, че да им помагат да се самоизпитват по-късно. Например, могат да си правят собствени флашкарти и пр.

Когато учениците се самоизпитват, по-добре е да се потрудят и сами да отговорят на въпросите и чак след това да сверяват с верните отговори, вместо просто да четат въпросите и верните отговори. Когато става въпрос за по-сложен материал, би било по-добре да НАПИШАТ отговорите си и след това да ги проверят.

Когато се самоизпитват на определен материал, учениците трябва да проявят упоритост и да се упражняват докато не отговорят вярно на всички въпроси, а най-добре е да отговорят вярно повече от един път.

Когато учениците биват изпитвани за оценка, те се интересуват единствено от оценката и захвърлят контролните си работи. Така те не извличат никаква полза от изпитването. Би било добре ако получат обратна връзка от учителя си – задача по задача, въпрос по въпрос.

Някои изследователи препоръчват на учителите да връщат оценените контролни работи с въпроси, над които учениците да мислят с цел да подобрят представянето си и подготовката си. Ето един списък от въпроси, създаден от Марша Лъвет от Университета Карнеги Мелън: “Въз основа на получената оценка, какво бихте направили по различен начин за да се подготвите за следващото изпитване? Бихте ли променили, например, своите навици за учене? Бихте ли подобрили някои конкретни умения? Моля бъдете конкретни. Освен това, какво бихме могли да направим ние, учителите, за да ви бъдем полезни?” Такива размишления биха помогнали на учениците да станат по-съзнателни и по-отговорни по отношение на учебния процес.

Как тази информация би могла да бъде полезна на изучаващите чужд език

Когато се подготвяте за стандартизирани изпити, трябва да сте наясно, че някои изпитни формати са доста повърхностни и като се упражнявате с тях, не можете да подобрите особено езиковите и академичните си умения. Единствената причина, поради която трябва да направите няколко тренировки с такива формати е просто за да ги опознаете и свикнете с тях. Ако искате да научите нещо, по-добре се упражнявайте с други, по-добри за тази цел формати – по-задълбочени. Ако познанията ви се задълбочат и уменията ви се усъвършенстват, със сигурност ще се справите в деня на изпита и с повърхностен формат. Добре е да имате предвид и това, че някои материали за подготовка за изпити са по-лесни от истинските изпити, така че когато се явявате на изпити, от които зависи вашето бъдеще или пък за които плащате скъпо, е по-добре да сте по-солидно подготвени. В изпитния ден повечето хора са стресирани и се справят по-зле от обичайно. Това е още една причина да се постараят да се подготвят по-добре.

Четенето на нови текстове, стремежът да се четат по-сложни текстове на колкото се може по-разнообразни теми, е форма на самоизпитване, благодарение на която разбираме колко сме напреднали. Тези неща повишават вероятността ученикът да попадне на изучавана лексика, граматически конструкции, идеи и факти, свързани с културата на изучавания език. Вместо да препрочитате уроците си многократно, по-добре е да използвате времето за да четете други, различни неща. Колкото по-често срещате нещо в различен контекст, толкова по-добре ще го научите.

Повече за теми, свързани с изучаването на езици очаквайте в следващи публикации.

Публикуване на коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *